Присъединен в смъртта

     Ако не беше bTV, публиката изобщо нямаше да разбере, че пред телевизията е имало митинг - останалите медии си замълчаха. Може би от ревност, че срещу тях не протестират.
     Там най-чистият глас бе на едно дете - красиво и умно, каквито са всички българчета. Цяло чудо е къде изчезват, как се стопяват, в какво се превръщат само след няколко години тези деца. Питаха го, защо е дошло, а то отвърна, че иска 

справедливост 

     "За кого?" - попита репортерът. Усетих в него леко желание да го притисне. 
     Но детето не се притесни, усмихна се и рече: "За България!"
     Това бе гласът на истинския разум - неразмътен от гняв, притворство, политически сметки. 
     Справедливост за България - за която никой пет пари не дава от години, и тя сякаш лежи разтерзана в някоя канавка. Ето това е проблемът. Дали виждаме и чуваме всички гледни точки, когато говорим за България, и търсим ли наистина справедливост за нея.
     bTV отдели почти цялата си централна емисия "Новини" в неделя да се обяснява - колко са били обективни за събитията (събития?) в Катуница, как отразявали "всички гледни точки" и пр. Уплаших се да не споменат, че стандартите им близо 10 години бяха изграждани по мострата на стария хитрец - подслушвача Мърдок. Но го пропуснаха. Всичко това бе напълно ненужно. 
     Телевизията си свърши отлично работата, нямаше нужда да повтаря репортажите си, за да ни убеди в това. Чиста работа, вън от съмнение. Излишно беше да се оправдават толкова време.
     В репортажите от Катуница видяхме доста впечатляващи детайли - например пропуск на името на онзи тлъст циганин, издаден от общинската полиция. Но не се сетиха да го вземат и да отидат с него при полицейските началници. Метафората им беше в ръцете, но те я изпуснаха и 

тя отиде в пепелта на погрома

     В нашите истории винаги има някакъв подобен пропуск. И не става дума, че някакво ченге е пило фалшиво уиски, за да го издаде. Не това е същественото. Малкият порядък, който е най-важен, винаги се унижава с подобни привидно безобидни пропуски - но всички те заедно ни хвърлят в мъглявината на големия безпорядък. 
     МВР постъпи разумно. Представете си другото: циганите мачкат като куче едно българче, а пък полицията се хвърля да пази кичозния дворец на онзи смешник, който се лигави на някакъв златен трон и уж пие 21-годишно уиски - глупости, пие от собствените си фалшификати, такива са си тия типове. А фалшификатът и след 21 години отлежаване пак си е фалшификат. Питайте за това добре познатия ви господин Преход.  
     МВР просто позволи да изтече малко от напрежението. Там проблемът продължава да е излишното дрънкане в медиите. Някои шефове все не могат да разберат, че трябва да се появяват в ефир само когато си подават оставката. Другото е напълно безсмислено. По-добре да си наемат някакъв сръчен писар, който да им съчинява кратки и ясни послания и да ги изпращат до медиите. Само във второкласните американски филми полицейските началници дават изявления - но това е така, понеже по-късно се оказва, че са корумпирани. Появяват се заради равновесието в сюжета, нищо повече.
     Войната - видимата - тепърва започва и няма да има на кого друг да разчитаме освен на момчетата от МВР. Когато навремето циганите се развилняха в Красна поляна, за да ги умирят, им обещаха да ги направят общински конни стражари. Цигани на коне пазят реда - как да не сме най-интересната столица в света. После набързо зариха тази идея, понеже се сетиха, че циганите са генетични конекрадци. То е все едно на смешника Киро да му дадеш да бие печата кое уиски е истинско и кое фалшиво.
     Случилото се тия дни вече сме го виждали многократно. 

Имаме дълбоки резки по общата ни кожа 

- някои зараснали, други кървящи. Но и на тях не им обръщаме внимание. Ден-два и всичко ще бъде забравено - толкова трае българският гняв. Нали знаете - в най-знаменития български роман гнева лесно го обесиха на градския площад още преди 135 години. 
     Сега пак преиграваме като провинциални актьори - но вътрешно сме равнодушни като буца лед. Преди 4 години и 1 месец дивашките изстъпления в Красна поляна бяха наречени по същата bTV "Мелето в София". Още тогава изкънтя фразата "Смърт на българите!", изречена от един циганин. Никога дотогава подобни думи не бяха изричани в България - но страхливият ни слух побърза да ги забрави. Онзи мръсник остана анонимен. Кой бе той, кой му беше дал смелост да изрече ужасяващата си закана? Телевизиите останаха безразлични - не го издириха, не го показаха. Да не чуе дяволът, но вече се плаша някой ден да не видим в Youtube някое сладко клипче как цигани бесят българин. 
     Преди четири години писах, че Бурята тепърва се задава и трябва да се търси продавачът на смърт. Но в крайна сметка медиите не успяха да стигнат до сърцето на бунта - чоплиха го, както се чопли ненужна кожичка край нокът, и толкова.
     Тия дни в телевизионните репортажи обикновените хора говореха за цигани, никой не ги наричаше роми. Всъщност проблемите започнаха, когато някой реши, че те са роми. 
     Между Красна поляна и Катуница имаше безброй други цигански изстъпления. Но на тях вече никой не им обръща внимание. Няма и да им обръща, дори артистичният Емил Чолаков 

да чете бюлетин за тези престъпления

     Събитията тепърва ще ескалират. Между 2002 и 2005 година в "третата" "Всяка неделя" се изредиха потърпевшите от един невиждан гнет: бити горски стражари от Самоков; бай Иван от Монтанско - който в ефир умоляваше Бойко да му разреши да получи пистолет, за да може да се прибира в родното си село; полицай от Карнобатско, когото шефовете му пратиха в студиото бинтован карикатурно, за да се види колко безсилна е властта; запасен полковник, когото изстъпленията превърнаха накрая в убиец, и още десетки случаи. Ами проф. Калоянов, когото убиха в "Захарна фабрика"? Списъкът може да бъде продължен безкрайно. 
     А ние заметохме в забравата и най-мрачната последица от тези изстъпления: страха, с който живеят българите в стотици селища. В същото време се хвалехме с Декади на ромското присъединяване - браво, браво! 
     Пък в Катуница едно клето българче бе присъединено към смъртта под колелетата на цигански джип. 
     Пак в същото време парите не спират да текат към "ромски" организации, шефовете им говорят мазно-мазно и подправят реалностите, сякаш правят и те фалшиво уиски. Само по трафика на Десегрегационната програма на Ромски образователен фонд (Будапеща, Унгария) през последните 5 години различни "ромски" фондации и организации у нас са получили 4 милиона и 691 хиляди 216 долара! Немалка част от тези пари са били предназначени за "промотиране на политическа воля", за "лобиране"- и други подобни нахални уригвания на разни тарикати. Години преди това Цветелин Кънчев твърдеше, че у нас са налети над 250 милиона долара и сръчно са присвоени.
     Наскоро bTV представи циганския "бард" Якудзата - този нахалник пък твърдеше, подучен от глупостите на царя!, че чипът на българите бил сбъркан. Такива репортажи не са един или два и те са много важно свидетелства за врящия котел, върху който седим. 
     Но картината не се вижда в нейната цялост, не се обглежда постоянно - а 

камбаната на българската църква няма да бъде чута

ако не бие непрекъснато. Нас неприятностите ни връхлитат най-вече защото не сме в състояние прозорливо да се вглеждаме в миналото. Не само нашето. 
     Едно отклонение. Когато през 1947 година ООН решава да се даде парче земя на евреите - само 10 процента от територията на тъй наречения "Британски мандат", за да основат своята нова държава, палестинците казват "Не". Те казват това и по-рано, през 1937 година, когато Британската кралска комисия препоръчва подялбата на онези земи. Те казват "Не" и по този начин насърчават изтреблението на евреите от Хитлер. А днес същите палестинци, както пише един автор, претендират, че имат патент за болката, че притежават запазената мярка за човешкото страдание.
     И на нас сега ни хвърлят в лицето едно "Не". "Не" на общия порядък, на общия разум и пр. И по този начин ни обявяват война - аз не искам да използвам друга дума, срам ме е. И също си присвояват ореола на страдалци.
     Приписват на Езоп следната фраза: "Докато гоните сянката, внимавайте да не изгубите това, което имате!"
     Точно така - все се занимаваме с дребното, понеже ни е страх да погледнем в очите голямото. Ако не си играехме на малки демократи, които дават големи амнистии, онова чучело Киро още щеше да е в затвора заради "тоталитарната" си присъда. Сега чучелото пак удобно ще бъде използвано, за да се прикрият неудобните истини: че господа "ромите" ни трябват за изборите и не бива прекалено да ги наскърбяваме; че проблемът изобщо не е в Голямото чучело, а в безбройните му малки цигански подобия, и пр. 
     И пак се залъгваме - и чрез заблуди воюваме срещу себе си. Никога няма да си научим уроците.
     И гласът на онова момче пред bTV пак ще остане самотен и няма да бъде чут.