Държава, която постоянно се проваля във всичките си начинания, направо плаче за закриване. Особено зрелищни провали наблюдаваме в дотегналите на всички ни избори. Тия дни нещо невероятно направи и председателят на Конституционния съд/Павлина Панова – взе, че се оплака в специално обръщение по телевизията: някои институции не се съобразявали с решенията на най-висшата институция. Дамата публично просеше помощ – макар да не беше много ясно от кого. Изпълнението й си го биваше – в смисъл, че беше доста срамно. Но конституционните съдии сами са си виновни, че политическият сбириток не ги зачита особено - преди четири години те показно се самоунижиха, като си затвориха очите пред едно от най-позорните деяния в срамната история на Прехода – аферата с двойното гражданство на Просто Киро, на която, в крайна сметка, станаха заложници. И по този начин оправдаха и поощриха Всепозволеността – при това, посланието им бе пределно грубиянско, на хората направо им бе казано, че не са длъжни да спазват законите. Вече всичко може да се очаква в тукашната Хавра – например, колкото повече ще се обезлюдяват изборите, толкова повече ще се превръщат в демонстрация на рядко срещан произвол. А неговите пълномощници вече не си губят времето с дребни фалшификации, подкупи и пр. - по време на последните избори/октомври миналата година направо са отмъкнали два чувала с бюлетини, около 700 гласа. Крадат с чували – никакво въображение, никакъв финес! А и тия чували - сякаш за никъде сме без тях, и изкуствен интелект да крадат, ще го сипват в чували.

Сред всичката тази провинциална грубиянщина, няма да е чудно, ако се пръкне идеята да се заложи държавата и поне за известно време да се отървем от грижите по нея – очевидно е, че колкото и да се стараят управниците, нищо особено не успяват да постигнат. Някой сякаш нарочно подбира такива екземпляри, които дори себе си не могат да проумеят.

Интересно, колко ли ще плати онзи, който се навие да ни вземе в залог? Разбира се, тия сметки не са работа на простолюдието, а и никой няма да го пита, освен това те изглеждат донякъде и неприлични. Но пък, от друга страна, идеята си е направо хуманна, дори прекалено, особено като се има предвид колко свински се отнася държавата с населението си. Затова - заложи я за максималния срок, който ти отпуснат, вземи каквото ти дадат и бягай. Обаче има и нещо друго, което може да препъне замисъла – известно е, че нашите работи никога не се случват лесно: може ли да се заложи държава, която вече е взета за заложник? Дори това да е и идеалният заложник, направо да ти е кеф да си имаш работа с него; при никакви обстоятелства от него няма да се чуе ни вопъл – ни стон. Това дори е подозрително, но безспорен факт е, че послушанието на държавата ни е пословично, все едно, че са я доставили - в чували! - от някаква неизвестна пустош. Истината е по-различна, разбира се, но нека си мислят такива неща за нас, това изобщо не ни пречи. Има една поговорка – май че беше от някакво африканско мъртвило, която много подходящо изразява пестеливостта на тукашните „аборигени“, тя гласи: „Ако човек разполага с достатъчно храна, ще поиска да му се отвори още една уста“. Те обаче не са чували този лаф - и пет пъти да им го повториш, няма да го разберат.

Тия чували не ми излизат от главата. И депутатите се бяха заплеснали по тях. Гледах ги по телевизията в извънредното заседание, посветено на фантомните чували – те вече са с единия крак извън Парламента, стига, разбира се, да бъдат касирани резултатите от последните избори, нещо, което би трябвало да се случи, ако бъде спазен Законът. Но няма да се случи, понеже за него най-рядко се сещат тъкмо в Парламента. Така и депутатите, и конституционните съдии и всички останали ще предпочетат да си живеят с още един грях. Но те и с това ще се справят, далеч по-лесно, отколкото с мистерията с откраднатите чували. А те видимо ги карат да страдат: как са ги откраднали, по дяволите, кой се е сетил преди нас, къде са сега и пр. Личи им, че се измъчват – и това не е пластмасовото преживяване, с което обичайно майсторски ни даряват. Двата чувала за тях са по-важни от всичко останало, което се случва и главно изговаря в Парламента. Те се усещат изиграни от съперниците си в инфантилните задевки с политическото театро, което ни сервират. Укоряват се и трудно прикриват раздразнението си, че не са се сетили първи да направят номера с чувалите. Те владеят други хватки, изпробвани през годините; всичко, за което се сетите за тази игра на надхитряне с политическите съперници, вече е използвано от тях. Но да отмъкнеш два чувала и да застрашиш по този начин изборните резултати – това е върхът на ефикасността. Каруцарски номер, който обаче не им дава мира. Това е и най-нетърпимото посегателство - поне в досегашната практика – срещу бизнеса с изборните закони; бизнес, който процъфтява с безбройните поправки и допълнения на тези закони, един безсрамен танц – стъпка напред, три назад, и така докато изборите се превърнаха в мярка за менталното здраве на простолюдието. Бизнесът с поправките успя да пробутат дори машинното гласуване, отдавна забранено от Германския конституционен съд.

За двата чувала незабавно се залепи и нашият Мюнхаузен – беше напълно естествено да инсталират по телевизията тъкмо Кирчо – все пак, ставаше дума за измами, а в тази област той е безспорен авторитет, по-достоверен дори от Конституционният ни съд. Според Кирчо, проклетите чували били сетното доказателство, че машинното гласуване е единственият избор – и дори признатите от самия Кирчо „ала-бала“ са само една артистична притурка, която съпътства и естетизира работата на магичните изборни сандъци, нищо повече. Докато не се случи номерът с двата чувала, който при цялата му примитивност, открива нови хоризонти направо пред Голямото Ала-Бала, от което никога няма да се измъкнем. А иначе, очаквайте кражбата на първите две машини.

Това е неизбежно. Голямото Ала-Бала се нуждае от все по-радикални прояви. По някое време ще прибягнат и до кражбата на хора. Може би в началото ще се задоволят с един-двама съдии. Самият Кирчо е в безопасност. Навремето в телевизията получихме партида модерни видеомагнетофони – безспорно бяха умни машини, макар и неугледни външно, а бяха и доста невъзпитани. Щом видеомонтажникът направеше трета грешка при една и съща операция, тутакси се появяваше надписът „Ти си глупак!!!“ Няма спор, беше доста нахално. Кирчо обаче не го грози никаква опасност – ако не човърка из машините, разбира се.

Тук е момента да поласкаем нашите политикани – с нещо дребно, но изискано. Те го заслужават. Може да ги смятате за някакви навлеци, нещо повече – за някаква неописуема паплач, но не можете да отречете храбростта, с която експериментират в мазнята на Голямото Ала-Бала и неуморно търсят нови решения. И то в една градация, която е впечатляваща: тя започва с буйството с чувалите, преминава през една нашенска версия на Мъск-изацията – това е етапът с изборните машини, от които всички се плашат; и пътешествието ни ще приключи с отмъкването/изхвърлянето от Парламента на най-противните екземпляри от политическото Котило – с чували или без тях.